автор: HAVA

По масата, когато
с пръсти запрепускаш
със ритъма на твоята
тревожна същност,
когато контрабасно
вятърът приглася с теб,
(но не на ум) протяжно
зад прозореца,
когато лампата увиснала
до нажежено свети, но
светлината й не укротява
твоята несретност,
тогава отговорите на
трудните въпроси ще
стигнат ли до теб навреме...,
щом нещо да те гложди
си оставил, ей тъй,
за да си вярваш, че те има,
че рано е "ръце да скръстиш", но
всъщност
знаеш ли какво те мъчи... и...
струва ли си болката и времето
изтрили от очите смях и огън...
Не е добре.
Не е добре, човеко,
живота да отричаш до последно...

А толкова е просто -
щом Човек си,
за всичко има място
във сърцето.