автор: ipalam

Болка ли си, дъх ли си в земята,
или недовършена бразда...
Стигат ни звезди за знамената,
трябва ни Вечерница-звезда.

И в една-единствена минута,
през цевта на страшния пищов
и през своята омраза люта,
и през дваж по-лютата любов,

ти към мен поглеждаш от портрета...
Чуваш ли ме, викам те оттук
аз - клошаря, лумпена, поета -
твой потомък, на гнева ти внук.

...Свършва се минутната ни среща,
закъсняла с повече от век.
Дай ми сили да направя нещо,
дай ми сили да разнасям ек

от камбанна светлина, додето
над главите ни се стеле мрак.
Тези, чийто бог е на небето,
на земяата проповядат пак:

"Не върви в посоката обратна!
Не дружете с разни маскари!"
Ще налива Странджата безплатно,
докато зора се зазори.