автор: fraxinus

Приличат на прелетни птици
стариците в черни забрадки,
насядали пак във редица
край нашата пътна ограда.

И днес ще посрещат парада
от млади забързани хора,
на слънцето ще се порадват,
за нищо почти не говорят.

Навярно сега се сбогуват
без думи със своето лято,
те скоро ще литнат от тука,
но няма да бъде във ято.

Една по една ще си тръгват,
коя ще е първа не знаят,
но вече не ще се завърнат,
а дом ще им стане безкрая.