Взирам се в монитора, ровя се в Интернет, пия червено вино в чаша за кафе
(все пак съм в офиса и трябва да изглеждам, че работя), слушам "позитивна" музика и си придавам вид пред колегите, че уж съм в чудесно настроение... да, ама не... нещастна съм... боли ме... чудя се как да избягам, къде да се скрия, какво да направя, че да не се чувствам така наранена... пия валериан, като че ли и това ще помогне... от време на време се стича по една сълза, но бързо я забърсвам с ръкава и се "стягам", за да не се издам пред останалите... през главата ми минават мисли и планове - от утре, еди какво си, еди що си... правя списък с нещата, които ще ме измъкнат от това ми състояние - фитнес?!, солариум?!, масаж?!, нова прическа?!, нова работа?!, нови приятели?!... какво?, къде?, кой?, как ще се Го преживея?... главата ми е пламнала от въпроси, а бузите ми - от червеното вино... честичко отскачам до тоалетната, за да си поплача, но не мога да сдържа това, което е в мен... боли ме, много ме боли и нищо не може да излекува раздиращата рана, образувала се на мястото на сърцето ми... не заслужавам да страдам така... Той, със сигурност не го прави... легнал е до Нея, до Жена си и сигурно се смеят задружно на вицовете на Слави... а Аз, плача и се самосъжалявям... и си пиша съобщения с близка приятелка, в същото положение... "Сами сме си го избрали. От началото бяхме наясно"... но, не предполагахме, че ще изпитаме толкова силни чувства. В една подобна връзка, Ние сме най-ощетени. Срещнали сме Човека, но след време ще се разделим, защото не можем да я караме все така. Ще се задоволим с който и да е и цял живот ще си мислим за Него, и какво е могло да бъде... Някой ще намеси историята със забранения плод (най-сладък е - да!), но пусти Човеко, та и ти усещаш, че сме един за друг!!!, събери смелост!, не търси утеха в чашката!, защо не желаеш да бъдеш щастлив?... ще се събудиш след години, самотен, алкохолик, подгизнал в собствената си урина, ще се разплачеш и зафъфлиш с уредялите си зъбки и ще се питаш защо на младини се само-Уби...