автор: lady_muse

Безсилна е Ръката ми да пише
за сетната победа на Ума.
Поливаше пожара в мен със душа
сега е уморена, аз - сама.

Безсилни са очите ми да скрият,
това което тлее още в мен.
Безсилни са сълзите да измият
копнежите от миналия ден.

Безсилни са и устните ми бледи
до твоето лице да се допрат.
Безсилна съм далечно да те гледам;
да слушам другите да те четат.

Но сила се надига в мен, когато
усмихнеш се със онзи искрен чар.
Приятелство, оставило вратата
отворена за мен - страхотен дар!