автор: starec

Когато бог решил да е художник
не бил дори класикът модернист,
а може би най-истински безбожник,
застанал пред неистинския лист.

Пиян ли бил? Рисувал без да спира
и тъй създал мечтата си - Адам.
Ала видял сълзата как извира
в око разбрало, че човек е сам.

И както бил във патос артистичен,
и както имал тубичката с бяло,
започнал бог с рисунък по-различен
да вае второ, женско вече, тяло.

Направил го тъй както подобава -
да носи радост даже и насън.
О, бог е щедър, почне ли да дава!
Забил в Адам един убождащ трън.

И оттогава като гръм жената
в очите мъжки всичко пепели.
По-лесно е да минеш през стената,
отколкото през нейните стрели.

Те с цялата си белота раняват,
така че заболи ли, е до гроб.
Стомана да си, пак те откаляват.
И ставаш ти на бяло тяло роб.