автор: sinner

Сочна портокалова лепкавост попиват устните ми от плода
и пърхави пеперуди нахлуват в тялото ми.

Коя е пътеката със звънящите цветове,
с пулсиращото вълшебство на тяхната празничност...

Поведи ме по нея като малко дете -
едва прохождащо и затова така близо до тях.

Хвани ръката ми и пръстчетата накиснати в портокалов аромат
не очаквай да съм умна и ще съм такава...

Малките въпроси изискват големи отговори,
голямото очакване носи полъх на немалко разочарование.

Който нищо не очаква - получава рая!

А ангелите хапват ли си портокал и знаят ли за пеперудите в корема ми,
когато ме повеждаш по пътеката виеща се между близкото ми вчера и далечното ми утре...

Водеща през слънце и през мрак - след всеки завой неочаквана
Но цялата със сребърен прашец посипана - полепващ по портокаловите устни.

А ти си голям... и се усмихваш на радостта ми от вълшебството
А някога и теб са водели по същата пътека....

И падал си, а после си политал с ангелите,(които може би си хапват портокал)
и си танцувал в самодивски танц, отпивайки вълшебството от цветовете в краката ти.

А... сребърното ти носле е вероятно от тогава
И блясъкът в очите струящи музика от днес...

Докато аз се лутам между вчера или утре!

Ще стигнеме до кръстопътя, на който ще се чакам мъничко пораснала
от там ще продължа сама...

Да откривам чудесата по пътеката, по която ме поведе някакво вълшебство,
което лесно завладява за да ми покаже, че най-трудно е да можеш...

Да владееш себе си!

Крилата пърхави на мъничките пеперуди...

Ще тръгна аз по своята пътека а ти по твоята ще продължиш.
Вълшебството е там - където... В онова - в което...

В умението да вървиш...



(...и ангелите ... мисля си... си хапват тайно портокал, което не погубва чистотата им...)