 |  ...
Когато чуждите реалности
навън угаснат,
разказвам ти истории
без краища и начала,
за въздуха самозапалващ се
във клетките ми до вибриране,
за погледите врязващи се
като стъкълца
по воалите на лудата ми кожа...,
разказвам ти, как от мислите си
даже я измивам,
за да мога след миг да превърна
слепените листи в избухнали трепети.
После дълго сънувам.
Представа нямам къде заминавам.
Знам, че е тъмно и топло като обсебеност,
тихо е, болка е, неусетно отронване...,
няма нищо общо с любов
и
любов е.
Все някъде дишаш,
търся те без да признавам
и след километри отричане
завръщам се в стаите, поглъщащи сълзи
преди сбогуване. Все ми е тая за утрото,
всъщност наистина се надявам
да се запилее сред звездните дюни,
да потъмнее, да прецака нощта,
да подражава на черните лебеди,
да заприлича на тях,
за да не се събудя, преди да се влюбиш!
Публикувано от hixxtam на 01.01.2006 @ 16:37:30
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Споделено" | Вход | 9 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Споделено
от Dimi на 01.01.2006 @ 17:55:20
(Профил | Изпрати бележка) | Леле, много опасно заканване!)))
Харесва ми този рушащ бариери тон! |
]
Re: Споделено
от Den i nosht на 01.01.2006 @ 18:16:16
(Профил | Изпрати бележка) | във клетките ми до вибриране,
!:)
|
]
Re: Споделено
от Izvor (WMRSG@web.de) на 02.01.2006 @ 07:53:34
(Профил | Изпрати бележка) | Дано събудиш се
в усмивка разцъфтяла! :)
Ееее, на такава Красота,
... че кой би устоял?!!!
:)))))) |
]
Re: Споделено
от Izvor (WMRSG@web.de) на 02.01.2006 @ 16:39:55
(Профил | Изпрати бележка) | Неее, истина е - не ласкателство! :)
... поспинкай сладко ;)))
:)))))) |
]
]
]
Re: Споделено
от Izvor (WMRSG@web.de) на 03.01.2006 @ 06:40:32
(Профил | Изпрати бележка) | ... чак пучти литиш,
гачи дъ си фея
й ас с мирак дъ блея:
- Как дъ устуиш?! ;) ) )
:)))))) |
]
Re: Споделено
от I_naistina на 03.01.2006 @ 06:55:08
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | хахахахахахах
Никвъ фея не съъъм :))
и аз кат теб само си блея :))))))
Уф айде стига съм се хилила, че ще събудя светЪ :))))) После ще трябва да си говоря с някой тротоар пу,пу,пу вън е един стуууд :)))) |
]
Re: Споделено
от Izvor (WMRSG@web.de) на 05.01.2006 @ 01:18:57
(Профил | Изпрати бележка) | ;)))
Чаткът плочки и паветъ,
сякъш хлопът къстънети... -
дрънкът ф тръс пукрай дуваръ
зъбити нъ трутуаръ:
- Падниш ли, снегувълеж,
стапям тъ у глад гурещ!
Зяждъм тъ ф нибесен сос,
текнъл страсну у тос въпрос:
“Сняг-Либоф, ш,ми стигниш ли???
... май чи не! - Тугас, вали!!!”
:))))))))) |
]
Re: Споделено
от I_naistina на 05.01.2006 @ 01:48:57
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Туй утгоре смях без глас е :),
щото страшното не във смешното,
в гласа е:))))))
Също както не в снега, а във валежите:))),
та, май чи:)) Да!
Ако ще не стига, да вали!
Да му мислят трутуарити..
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
Re: Споделено
от Izvor (WMRSG@web.de) на 05.01.2006 @ 04:53:08
(Профил | Изпрати бележка) | : ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) )
С теб ут страшнуту тъка ш,съ упазим -
цялъ нощ ш,съ смейм насън бис глас... ))))))))))))
Ут усмифки ш,прайми трутуари :):):):):):):):):):):)
Ш,сми им ляб... и сняг ненавалял!!!
: ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) ) |
]
Re: Споделено
от chocolate на 02.01.2006 @ 10:21:24
(Профил | Изпрати бележка) | ... Когато чуждите реалности
навън угаснат...
>>>
... и се потопя в самотните си състояния,
плахо твоя образ извиквам
от купа с неподредени мисли.
Раздирам ефирния воал на илюзиите,
който крепи крехката ми корица
и се сгушвам до огнишето на приказките,
запалено в едни по-други дни.
Само така сме близко.
В студените дни сме сами.
Питам се - къде ли скиташ ти,
объркан и различен,
неразбран, накъсан от вини.
В приказките се разбираме.
Усмивките ни пречистват.
Ставаме добри,
казваме си истините незавоалирани.
Очите ми потъват в очите ти.
Потъвам в безвремието тихо, тихо.
Тревогата, че нощта изтича, се размива...
И другите неща изтичат.
От това боли.
Колко пъти още ще трябва да се разминем,
докато открием,
че това в нас е истинско.
Че от него е ценна всяка трошица.
Че времето няма да спре да ни убива.
...
Потъват истините в белите листи.
Страница безвремие за вечността.
Приказка, която някой така и не прочете навреме.
И любов е. И не е...
>>>
Натъжи ме, Христина!
Хубаво е стихотворението. Сигурно си го написала набързо - разпокъсано е. Но пък явно ти е напирало отвътре. Намирам го изпълнено със завладяваща искреност. Това винаги ме грабва. |
Re: Споделено
от I_naistina на 03.01.2006 @ 06:11:19
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "от купа с неподредени мисли."
"казваме си истините незавоалирани."
"Приказка, която някой така и не прочете навреме."
...............................................................
Изглежда можеш да четеш мисли. Открих се на хиляда места( най- малко ) и само в един ред не бях:
"Колко пъти още ще трябва да се разминем,"
Не за друго, а заради различността на ситуациите явно и различният ни начин на мислене... Ами ако няма разминаване?! Ако е просто несъстояла се среща?!
Мисля си... не се натъжавай! Вярвам, че ще се срещнете :)
"объркан и различен,
неразбран, накъсан от вини"... - Той, а ти?! :)
Страхотен текст! Защо не го публикуваш отделно!
Има своят си смисъл!
Благодаря ти, chocolate!
|
]
Re: Споделено
от chocolate на 03.01.2006 @ 08:44:02
(Профил | Изпрати бележка) | Може и да го направя.
Написах го на един дъх и сигурно има неща за доизпипване. Радвам се, е ти харесва :-) |
]
Re: Споделено
от Rhiannon на 04.01.2006 @ 22:09:32
(Профил | Изпрати бележка) | Много е хубаво и това твое стихотворение.
"Знам, че е тъмно и топло като обсебеност,
тихо е, болка е, неусетно отронване...,
няма нищо общо с любов
и
любов е." - ей в това е основата, познато ми е.
Щастлива нова година! |
]
Re: Споделено
от I_naistina на 04.01.2006 @ 23:52:15
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | Черните лебеди, дойдоха от една картина, която видях наскоро:) Бяха невероятно красиви... единият в полет, другият в езеро с приведена глава към крилото си, което позволяваше на погледа да е насочен към летящият лебед... Тъжно ми стана... Изглаждаше повече сякаш не съществуваха, защото... липсваха сенките им... Странна картина... Левият й край светъл и после постепенно надясно затъмняваше и погледната от далеч създаваше илюзията, че едната й половина липсва, по- светлата... Колко различно щеше да е ако стената, на която я бяха поставили беше тъмна:)
И такива неща за черните лебеди :)))
Благодаря за присъствието ти! |
]
Re: Споделено
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 04.01.2006 @ 23:58:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) впечатляваща картина! без сенки ... точно толкова призрачно е, както и само сенки без образи ... и тази илюзия за липсваща половина: нещо подобно се получава при теб, в недоизказаното, в изглеждащото уж недовършено, всеки може - когато почувства написаното - да допълни словесната картина, и това е интригуващо ;)) |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 1
Всичко: 864
Онлайн сега:
