автор: sradev

Ти от заглавието се досещаш какво ще се случи, ама да ти е лепенка на крачето срещу уроки.

От дългите пътешествия през миналите и бъдещите времена, а най-вече от древните калдаръми (то само у гърците кало си е убаво, у наше село си е чиста кал), които помнят векове и хилядолетия, краката на петите ни се подбиха и вдигнаха джангър да поприседнем.

Вълка витрината си мени, но менюто си му е същото. Попаднахме в една древна страноприемница, на ново облечена, но на старото си място чучнала. Решихме, че най-много окриля крачетата сладкото в стомаха и за това поръчахме цялото меню на тази преоблечена баничарница. Наредихме по масичката чинийки с висококалорични вкуснотии и уморени от взирания в миналото и бъдещето се зазяпахме през прозореца. За сведение на любознателните читатели ще трябва да отбележа, че прозореца ежедневно се мие, а в този момент дори беше махнат и само хилядолетният прах на улицата можеше да притъпи нашето любопитство.

В един момент съчетан от примигване, пренасяне на лъжица тортичка към устата и зяпане към Вселената заедно с близките й околности, за гърба ми се чу пронизителното изсвирване съпроводено с добре познатият звук на автотенекиджия.
Ти:
- Без малко да се претрепят!
Аз:
- Хич не им пука.

А то какво виждаме. Ти виждаш как се опитват да се разминат на празна улица двама нашенци и те стряска тяхното умение в улучването на пътя. Аз виждам няколко полицая на улицата, слезнали от моторите си и неуморно зяпащи в посока противна на произшествието. Съучастниците в произшествието решиха, че не си заслужава да безпокоят полицаите, преглътнаха си репликите и запрашиха отново по пътя си. А полицаите след няколко минути се насъбраха цялата банда и също запрашиха по своят път.

Остана древният път, праха от цивилизациите, които са го тъпкали и приятното задължение да си доядем пастичките.