автор: thebigplucky

Живя ли и днес.
Или умираше предизвестено
с поредна 24 часова частица време,
с мисли вкочанени, непреодолели
собствения страх от липса на видения за бъдещето,
и най-бледи,
онзи път до отвъд,
който изглеждаше така добре утъпкан
в това изцедено битие.
Написа ли за него поне два реда в дневника си.

Живя ли и днес.
Или гасеше пожарите на душата си.
Самоубиваше се с малки дози коняк
търсейки утеха за съвестта си
непримирена от незадоволени желания.
Със самотата сте приятели отдавна, пасват ви характерите.
На теб страстите са ти в повече. Изгарят те.
И няма къде да избягаш от кошмарите си:
черни птици бавно размахват крила
към кърваво червен залез...
Разказа ли поне на един за това. Повярваха ли ти.
Или го криеш в изписаните страници -
сценарий за разтърсваща драма,
която все ще напишеш някога.

Живя ли и днес.
Обрулени отвсякъде паметниците в душата ти мълчат.
Обвиняват те очите на деца, все още неживяли.
Спомени изпълзяват в тъмното, от нежеланите.
Колко от вината на света можеш да понесеш в душата си,
и колко сам си създал?!
Вземи си само своя дял.
За останалото - не се притеснявай.
Един Го разпнаха вече за това.
А и ти няма къде да избягаш
от собствените си разпятия.
Несподеленото напира.
Потътряш умората след миражите си -
сляпа надеждата пърха в мисълта.
Посягаш към старата тетрадка.
Жаждата смачкана протяга ръка. Завещаваш я на останалите,
тези, които ще те четат търсейки пътя си в отчаяние,
и пустинята ще ги мами със загадъчната си самота.
Живя ли днес. Живя ли...