автор: starec

Весела Нова Година на всички!

Те бяха щуро млади - огниво, но за клади.
Такива - негасими, с една любов за име.
Очите им мълвяха, но думи туй не бяха,
а нежни благослови. Един за друг готови.


Кой дявол им отвърза сърцата, тъй да бързат
към срещата, в която грехът е нещо свято?
Чий господ ги наказа с най-дивната зараза -
да бъдат половини на цяло с общо име?

Те бяха щуро млади. Сами огниво, клади.
Без страх от пепелища, в които няма нищо.
Очите не мълвяха, а стих неписан бяха,
достъпен, разбираем - да вземеш чак на заем.

Видя ги Бог, сам каза: Това е то зараза!
Дано им е видяно до седмото коляно!