автор: Kristy

Ти...
Ти си за мен като вятър,
разпалващ огъня...
Като вятър над вълните,
понесъл със себе си бели мечти -
бели криле на чайки,
които прегръщат простора,
трептящи от копнеж по нещо,
което е толкова близо
и толкова далече,
необхватно и непреходно
и така красиво,
че очите замират за миг
в доброволен плен...
Мисълта мълчи омагьосана...

И тази нежност,
до безпаметност гореща,
ме потапя в дъбоките си води
и ме обгръща безвремие...!