ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 884
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 884
 |    Звездорасли китки за закичане ... в сърцето Преди първото произнесено на глас слово, разсякло всемира на пустош и твърд, при всяко новозвездие ти подарявах букетче от най-немирните неутрино. Ти го закичваше в косите си ... Така, неон след неон, се появиха населените с чувстващи и творящи същества планети ...
На една от тях, тюркоазено-сребриста, грациозно танцуваща в закачлив наклон около смарагдово-зеленото си, напето и вежливо светило, се родих за първи път като мъж в намусено-мрачна и змиесто-влажна пещера. Отначало мама, а след това ти, ми създавахте с огъня и супата звездоподобен уют. Затова ти подарявах при всяко Зимно слънцестоене по една лъжица, която почти цяло земнотанцие извайвах от най-бяла мамутска кост, и по един нож от динозавърски зъб. На другите им хареса и така, зой след зой, мамутите и динозаврите се превърнаха в изкопаеми ...
Когато дойде време за следващото ми прераждане, татко страдаше от раздвоение на личността и до последния момент не можа да избере дали да ме сътвори като ябълка, или като змия. В резултат се материализирах и в двете - в плод от дървото на живота насред благоуханна градина, и в пълзяща, пъстра жива клонка. Вездесъщите проклеха всичките ми потомки змии все по корем да се влачат, защото подарих на сестра ми - ябълката, тайната на познанието за добро и зло, която успях да им отмъкна. Но Жената завидя и на свой ред я открадна ...
И се преродих в Елена, дъщеря на непростосмъртно-красивата Леда и преобразен в лебед Зевс, както един високомерен народ нарече всевластния ми баща. Единственият подарък, който желаех оттогава насам, бе обич без жертви. Но хората все още раздават и троянски коне ...
Време бе отново да съм мъж, макар пременен в доспехите на испански царедворец да приличах повече на тромав робот, а качен върху коня бях готов за модел на кентавър. С португалския двор си поделихме планетката на две - почти като златоносна ябълка. Но всичките ми подаръци в бижута и земи и власт се оказаха недостатъчни за неблагонравната ми съпруга графиня Алба, която предпочете да позира за Голата Маха ...
Изкуших се да се въплътя в Шер, защото предрекоха, че ако има планетарна ядрена война, само тя и хлебарките ще я надживеят. Друго си е да „надиграеш" цикъла на раждане и смърт. Междувременно Вездесъщите въведоха ред в правенето на подаръци по случай новогодието и белобрадият Чичко Никола възложи на племенника си да изобрети Интернет, за да получава навреме всички писма с желания ...
След някое и друго хилядолетие подаряването: от всеки - каквото умее и на всеки, от каквото се нуждае и желае, ще стане нормата на поведение и по тюркоазено-сребристата планетка, както от незнайно невремие е при развитите цивилизации из всемира. Тогава ще съм безмерната доброта на светлината и ще можеш Ти на мен да даряваш звездорасли китки, които да закичам ... в сърцето си ...
Публикувано от hixxtam на 29.12.2005 @ 14:26:40
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Звездорасли китки за закичане ... в сърцето" | Вход | 8 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от Dimi на 29.12.2005 @ 17:01:02
(Профил | Изпрати бележка) | Звучи доста интересно, но уви, е само приказка!
Здравей, Мигли, радвам се на богатата ти картинност и магизъм! |
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 29.12.2005 @ 18:29:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... ето как звучи началото на древногръцкия мит за сътворението на света:
"В началото съществувал само безкрайният зеещ космос - хаосът. Всемирът бил изпълнен всецяло от Нюкс - огромната чернокрила нощ. А в далечината се надигнало мощно въздушно течение, което оплодило черната птица на нощта. Нюкс снесла сребърнато си яйце в средата на мрачината. От яйцето се излюпил синът на вятъра Ерос. Той бил духът на любовта, душата на любовния копнеж, неговата воля се поселила в нещата, за да се сближат те едно с друго и да се оплодят ... От сребърното яюце Ерос довел Гея, пълногърдата, крепка и вечна земя, а след това и Уран - обсипаното със звезди небе. Богът дал живот на тази двойка, за да създаде света, който да служи за жилище на смъртните и безсмъртните" . ( МИТОВЕ, Йожеф Роман, стр. 112 )
По-нататък просто интерпретирам по Миглейски познати митологични, библейски и исторически сказки ;)
А в това, че хората ще си разменят подаръци не само по празници, а като морална норма на поведение, не се съмнявам - всъщност, вече години наред това е преобладаващия ми начин на общуване с най-близките ми хора, със съмишленици и с напълно непознати в Интернет ... има и световни движения в тази насока, и ти ползваш така наречените "фрии-та", нали, както и ни даряваш най-доброто от творчеството си :)
така че, това е приказка за една реална и истинска приказка ;)
|
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от Dimi на 29.12.2005 @ 18:37:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Това май си беше вече подарък. Много, много благодаря, Мигличке! И ти също да получиш много подаръци от приятелите и близките ти хора. А аз какво да ти подаря, май не зная!)) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 29.12.2005 @ 18:45:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) ами аз вече си получих специално новогодишния подарък от Мими, то е предостатъчно за случая
а с теб, както с мама и най-близките ми, си правим непрекъснато подаръци под формата на внимание и споделеност: както на радостите, така и на трудните моменти ;)
а какво ще ме зарадва най-много от теб ти знаеш - твоя книжка!
Цунки :))) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 29.12.2005 @ 18:39:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) Ами да, разфърках се днес, и увих в словесен целофан моя новогодишен подарък за приятели и съмишленици, които вярват в прераждането, в творческото пресътворяване на света, във фантазията като креативен мост между зримите и незримите светове, в магическата сила на на желанието и в приказността на възможността да даряваш най-ценните си творения и да получаваш съответни на копнежите си подаръци ... и ти и аз и приятелите около нас сме доказателство, че това не е никаква утопия, а бъдеще, което вече е започнало ;)) |
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 29.12.2005 @ 20:53:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) да, разбира се, невярващият стимулира със самото си съществуване вярващия да вярва още по-разпалено ;))
като се замисля, в скандинавските страни например са доста "напред с материала", не намираш ли ?!? |
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 29.12.2005 @ 21:22:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) официално, политиката им е, че всеки е осигурен "от люлката до гроба"
тези, които ти наричаш "алчни", плащат около 40-50 на сто данъци
безработните получават помощи приблизително съразмерни със средна работна заплата
"самотните" майки са така добре осигурени, че предпочитат да са формално такива пред брака
... и въпреки това, или точно заради това, там е и най-високият процент в Европа на самоубийства, особено сред младите ...
;) |
]
]
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 30.12.2005 @ 09:14:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) въпрос на гледна точка е кое ИЗГЛЕЖДА като "връх" ... когато ЖИВЕЕШ на място, което отдалеко изглежда като че ли е връх, виждаш ... други върхове ... висини ... и собственото местоживеене си е ... долината на усмивките или въздишките, както си го ... направиш ;)) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от angar на 30.12.2005 @ 10:17:59
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Колко сполучливо си назовала стила си: "По Миглейски!"
А в този коментар ме впечатли мисълта ти за "собственото местоживеене: долината на усмивките или въздишките, както си го направиш."
А може би е: "...както ни го направят". И поради това да не забравяме, че е и: "... както им го направим" - на околните, на близките ни! |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 30.12.2005 @ 13:43:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) радвам се, че ти допада :))
Естествено, човекът е социално същество и благополучието му зависи и от обкръжаващите го хора. А в случая, имах предвид нещо подобно на израза "Царствто Небесно е в Теб Самия". :))
На теб и близките ти желая от сърце весело посрещане на Новата Година и бъдете здрави, усмихнати, щастливи и нека сполуката е ваш неизменен спътник през цялата година! :) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от sradev (sradev@о2.pl) на 03.01.2006 @ 08:16:45
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | дааа,
припомням си преди около 30 години как измислях начини за спиране на лавина (от долината на въздишките лавината е нагоре), задържах онази лавина, но катастрофата и така си дойде по друг път.
Оттогава не се меся в семейни работи, обичах ги като семейство, сега ги обичам като различни хора, само нея може би никога няма да видя - твърде далеч е |
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от sradev (sradev@о2.pl) на 03.01.2006 @ 14:37:15
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | все нещо е на кяр.
Мисля си, че ако не бях спирал онази лавина, то другояче биха се развили събитията,
но пък си мисля, че и нищо да не бях правил - пак същото щеше да стане...
такива едни объркани съдби... |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 03.01.2006 @ 15:48:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... не би могло да се знае ... а и всяко "другояче" би могло да бъде и ... по-зле
хората са склонни да си мислят обратното - че би било по-добре, ако ...
а съдбите всъщност си знаят работата ;) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от sradev (sradev@о2.pl) на 03.01.2006 @ 17:14:58
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | в същност това, което се случи не бих нарекъл зле... много трудно ми е да опиша тези хора, от 35 години се познаваме. Преминаха през рай и ад заедно и се разделиха на равното.
Не, такава история като тяхната не съм чел. |
]
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 03.01.2006 @ 17:44:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | ... като змийчета или змиорки, като рохко яйце от счупена черупка, като сурова мида ... като хоризонт и дъга ... и закачаш по силует на всяко едно "изплъзвонче" :))) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от I_naistina на 29.12.2005 @ 23:38:54
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | ... след последното многоточие, направих асоциация с градините на Семирамида...,
така си представям сърцето ти!
Да ти е топло и хубаво, Приказнице! :) |
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 30.12.2005 @ 08:07:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) вероятно заради вярата ми във възможността за случване на чудеса
през цялата година и на най-невероятните местенца :)) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от Ray (bdoych@abv.bg) на 30.12.2005 @ 08:50:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Имаш една звездорасла китка и от мен! :) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от Ufff на 30.12.2005 @ 08:51:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Мег, пренесе ме при океана в часовете , когато планктонът свети с дискретната си светлина, а водата диша. Ако загребеш малко в ръце,то е като да наблюдаваш живота в шепите си. Цикъл на раждане и смърт... |
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 30.12.2005 @ 09:10:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) сърце на Словопойна Русалка имаш ти, винаги успяваш да ме потопиш в животворен ... коктейл ... за здраве ;)) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от Ufff на 30.12.2005 @ 09:15:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Наздраве! С всички вкусни коктейли на света!:) |
]
]
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 03.01.2006 @ 17:40:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | ред ти е ;))) когато ти си бил от женски род, а аз - от мъжки, що съзвездия за китки съм ти дарявалааааААа ......... :))) |
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 04.01.2006 @ 10:40:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | !!! СЛЕДИ ОТ ПОДПИСА НА БОГА ;)))
Благодаря ти, Славян!
С тези слова ми подаряваш "дефиницията" на неутрино, която ще запомня и която ми "обяснява" много повече от научните определения, които намерих в Нет-а ... много си прав, ред е на поетите да творят наука ... малко наука отдалечава от Бога, много наука ни връща към Него ;))) |
]
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от sradev (sradev@о2.pl) на 04.01.2006 @ 16:49:09
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | В научното мислене винаги има поетичен елемент. Истинската наука и истинската музика изискват еднороден мислителен процес.
Висш дълг на физиците е търсенето на общи елементарни закони, от които по пътя на чистата дедукция може да се получи картина на света. Към тези закони води не логическият път, а единствено интуицията, основана на проникването в същността на опита.
Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено, а въображението обхваща всичко на света, то е стимулатор на прогреса и източник на еволюцията. Строго казано, въображението е реален факт в научното изследване.
The more a man is imbued with the ordered regularity of all events, the firmer becomes his conviction that there is no room left by the side of this ordered regularity for causes of a different nature. For him neither the rule of human nor the rule of divine will exists as an independent cause of natural events. To be sure, the doctrine of a personal God interfering with natural events could never be refuted, in the real sense, by science, for this doctrine can always take refuge in those domains in which scientific knowledge has not yet been able to set foot.
But I am persuaded that such behavior on the part of the representatives of religion would not only be unworthy but also fatal. For a doctrine which is able to maintain itself not in clear light, but only in the dark, will of necessity lose its effect on mankind, with incalculable harm to human progress. In their struggle for the ethical good, teachers of religion must have the stature to give up the doctrine of a personal God, that is, give up that source of fear and hope which in the past placed such vast powers in the hands of priests. In their labors they will have to avail themselves of those forces which are capable of cultivating the Good, the True, and the Beautiful in humanity itself. This is, to be sure, a more difficult but an incomparably more worthy task.
The further the spiritual evolution of mankind advances, the more certain it seems to me that the path to genuine religiosity does not lie through the fear of life, and the fear of death, and blind faith, but through striving after rational knowledge.
My sense of God is my sense of wonder about the universe.
Science without religion is lame; religion without science is blind.
|
]
]
]
]
Re: Звездорасли китки за закичане ... в сърцето
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 04.01.2006 @ 16:42:23
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, прочетох го няколко пъти... дава спокойствие и любов!
Благодаря, Миглушке :-) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
