Събития от зората на комунизма
В нашия квартал живееше един достолепен стар комунист, дядо Георги. Помнеше наизуст "вечните" истини, дефинирани от Маркс, Енгелс и Ленин и ги цитираше при всеки подходящ случай.
Но не беше добре в негово присъствие да се произнасят думи като Библия, Бог или християнство. Моментално следваше бурна реакция на разочарование от човека насреща, след което започваше безкрайна лекция на тема "Религията е опиум за народа".
Иначе беше много сладкодумен.
С вълнение сме слушали за онзи кошмарен мартенски ден през 1953 година, когато дядо Георги осиротява, защото тогава умира най-великата личност в човешката история, бащицата Сталин. Разказваше как плачел, вървейки по улицата, а след него оставала диря от сълзи, и как от онзи момент нататък стремителният възход към комунизъм прекъснал своя ход и светът тръгнал надолу.
Опасно беше някой да изтърси неодобрителна мисъл за идола Сталин - моментално щеше да получи удар с бастун по главата, ако дядо Георги успееше да си вдигне ръката достатъчно бързо. Замахът се съпровождаше с победен комунистически вик, който изхвърляше ченето му на 3 метра.
Един от най-очарователните му разкази беше за политическия му спор с баба Стойна няколко дни след 9.9.1944 г.:
Връща се Георги от града с каруцата. Спира пред портата си и започва да сваля от каруцата един огромен портрет на Сталин. Баба Стойна се оказва близо до мястото на събитието и пита:
- Кой е сниман на туй голямо фото, бе Гьоре?
- Това, бабо Стойно, е Сталин - най-великият човек на нашето време, а и на всички времена! Той ни освободи от германците. Ще окача портрета му у дома да му се възхищавам.
- Арно думаш, Гьоре, щом е толкова велик, Господ здраве да му дава, та сега да ни отърве и от руснаците - казва баба Стойна и започва да се кръсти.
- Какви ги дрънкаш, ма Стойно, защо Сталин да те освобождава от руснаците. Непобедимата Червена Армия е най-великата армия в света, защото Сталин й е предводител. Сталин помете германските фашисти, които прегазиха половин Европа, а България я бяха окупирали и ни пиха кръвта. Ще трябва малко да те образоваме...
- Какво ще ме образоваш, Гьоре, не знам дали германците са прегазили Европа, но когато бяха тук, нищо не газеха в двора. Чукаха на портата, минаваха по пътечката и идваха да купуват мляко от дядо ти Петър. Плащаха и си отиваха пак без да газят. Възпитани хора. А сега откак дойдоха руснаците и съвсем ми прегазиха градината - всяка вечер прескачат плета и крадат кокошки от курника. А онази вечер дори отмъкнаха цялото буре с ракия на дядо ти Петър.
- Това са глупости и лъжи, Стойно. Злостни клевети и пропаганда. Руснаците не са кокошкари. Кражбите ги вършат народните врагове, българските фашисти, тяхната мама да... Гадовете са се изпокрили в миша дупка от народния гняв, но няма да им се размине...
- Ти ще ми кажеш, че било клевета! Снощи видях как едно солдатче прескочи плета и се затърча към курника. Викнах му: "Що дириш тук, бе хаймана?". То седна на земята и рече: "Ну, мамаша, отдохнуть немножко. Пачивка, пачивка, понимаеш по-болгарский?" После скочи и избяга, но на сутринта кокошките пак бяха с една по-малко...