автор: samodiva_yana

Говоря ти измислици,
за да не свикваш с мен,
за да престанеш
да ме пиеш за закуска,
да не заспиваш вечер с моя ден
и вместо мен без спирка
да препускаш.
За да не виждаш утрешните
цветове
през миглите на векове любов,
накапали по чужди светове,
но никога дочули твоя зов-
измислям ти фантазии,
които пускам към безкрая,
наместо цветни хвърчила,
но вятър просто няма!