ХуЛите » произведение "По Коледа..."

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 505

ХуЛитери: 4

Всичко: 509

Онлайн сега:
:: VladKo
:: pastirka
:: rajsun
:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

По Коледа...

автор: Geo

И ето -
спрях да бягам , болката ме стигна,
а пред очите ми прелитат мръсносиви скелети.
Едно изящно косъмче от твоята мигла
пробива дупка в празния ми череп.

Бъдникът припуква по-нарядко,
а шишарката във гърлото е възгорчива,
падат с непремерено тиктакане
мънички кристали от очите ми
и пак се връщам към онази миризма на болница
(от онзи път тя винаги ме кара да настръхвам),
празното легло и кремавата нощница,
която си прибрах на тръгване.
Тази Коледа е като черна дупка,
напук герляндите и празничните й звънчета,
които дрънкат някак счупено
в нарастващия вакуум на сърцето ми...

Публикувано от mmm на 27.12.2005 @ 20:04:19

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
Geo

Средна оценка: 5
Оценки: 10

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

23.04.2024 год. / 09:49:13 часа

добави твой текст

"По Коледа..." | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: По Коледа...
от k2 на 27.12.2005 @ 20:54:29
(Профил | Изпрати бележка)

И ето –
спрях да бягам , болката ме стигна,
а пред очите ми прелитат мръсносиви скелети.
Едно изящно косъмче от твоя(та) мигла
пробива дупка в празния ми череп.
Бъдникът припуква по-нарядко,
(в гърлото шишарката е възгорчива),
(...) падат с непремерено тиктакане
мънички кристали от очите ми
и пак се връща /онази/ миризма на болница
(след /онзи/ път от нея винаги настръхвам),
(...) празното легло и кремавата нощница,
която си прибрах на тръгване.
Тази Коледа е като черна дупка,
напук герляндите и (Татата) звънчета,
които дрънкат някак счупено
в нарастващия вакуум на сърцето ми...

Браво, Гео!
Стихът е убиец!
:)))

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 28.12.2005 @ 01:33:21
(Профил | Изпрати бележка)

10х за коментара :)))

може и :

И ето –
спрях да бягам , болката ме стигна,
а пред очите ми прелитат мръсносиви скелети.
Едно изящно косъмче от твоята мигла
пробива дупка в празния ми череп.
Бъдникът припуква по-нарядко,
(в гърлото шишарката е възгорчива),
падат с непремерено тиктакане
мънички кристали от очите ми
и пак се връща /тази/ миризма на болница
(след /онзи/ път от нея винаги настръхвам),
(...) празното легло и кремавата нощница,
която си прибрах на тръгване.
Тази Коледа е като черна дупка,
напук герляндите и (жълтите?) звънчета,
които дрънкат някак счупено
в нарастващия вакуум на сърцето ми...

]

Re: По Коледа...
от k2 на 28.12.2005 @ 07:36:57
(Профил | Изпрати бележка)

Ех...
Айде като сме почнали...

И ето –
спрях да бягам, болката ме стигна,
пред очите ми прелитат мръсносиви скелети.
Едно изящно косъмче от твоя мигла
пробива дупка в празния ми череп.

БЪдникът припуква по-нарядко,
(в гърлото шишарката е възгорчива),
падат с непремерено тиктакане
мънички кристали от очите ми.

Завърна се и тази миризма на болница
(след онзи път от нея все настръхвам),
на празното легло и кремавата нощница,
която си прибрах на тръгване.

Но тази Коледа е като черна дупка,
напук герляндите със весели звънчета,
които дрънкат някак счупено
в нарастващия вакуум на сърцето ми...

нещо такова, ама ти си знаеш...
:))))
харесва ми, че няма точен и поддържан ритъм, но все пак има някои хватки, за да стане готино. Например:
имаш един ред, после по-дълъг, после е хубаво да повториш първия, за да можеш да правиш каквото си искаш с 4 я. хехехехе
както се е получило при теб, но трябва да падне "твоята" и да стане "твоя"

в следващият куплет се получава същото, но там трети ред е със сричка по-дълъг, което обаче не пречи, защото се затъмнява или там както се казва.
ето виж:

БЪдникът припуква по-нарядко,
Та та та та Та та таа та Та та
падат с непремерено тиктакане
Та та та та Та та та та Та та (та)

Сега заминавам, пък ти си играй!
:))))))))

]

Re: По Коледа...
от kamik на 06.03.2006 @ 18:27:36
(Профил | Изпрати бележка)

Ей, това което се случва между вас - много ми харесва...стихът наистина е убиец и само много добронамерен и разбиращ човек може да си направи труда да си "поиграе" с него...Поздравявам ви...разбира се - първо автора и после тази кадърна намеса...

]

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 07.03.2006 @ 19:53:32
(Профил | Изпрати бележка)

10x:)

]

Re: По Коледа...
от alfa_c на 27.12.2005 @ 22:03:41
(Профил | Изпрати бележка)

падат с непремерено тиктакане
мънички кристали от очите ми

И в моите...
Много, много силен стих!
Заболя ме.

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 28.12.2005 @ 01:35:39
(Профил | Изпрати бележка)

Сълзите са хубаво нещо - изкарват горчилката...
Радвам се, че съм успял да докосна душата ти,
макар й по такъв начин.
Поздрав !

]

Re: По Коледа...
от Layla на 27.12.2005 @ 22:35:43
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/

този стих хваща за гърлото...

моите почитания Гео!!!

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 28.12.2005 @ 01:36:24
(Профил | Изпрати бележка)

Бързо го плесни през ръцете, преди да е стиснал здраво ;)

]

Re: По Коледа...
от Marta на 28.12.2005 @ 12:38:25
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

в нарастващия вакуум на сърцето ми...

;) ей, Гео, ами къде остана дядо Коледа, дето тренира през комина да се провира, а се забива в снега като тапа, нещо беше препил...то от голямо чакане-
да доди Коледа, таз Черна дупка
неуместно отново се опитвам да се пошегувам
стихът ти е много горчив, шишарка

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 28.12.2005 @ 12:47:48
(Профил | Изпрати бележка)

Пратих го в клиника за алкохолици, че лош пример дава на децата :)
От теб преимам шегувки всякакви Мартичке !
Честито рождество и да ти е на късмет новата година !! :)
Гуш

]

Re: По Коледа...
от Marta на 28.12.2005 @ 13:01:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

И на теб, Гео, здрав да си и повече късмет!

]

Re: По Коледа...
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 28.12.2005 @ 16:07:37
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html

Напомни ми нещо от онези не-празнични сюжети, които избягваме по Коледа, но само на лист...А като затвориш тетрадката се оказва, че живота и понятие си няма от празници и ги реди както му се хареса...
Много докосващ стих! Тик-такат даже думите...
Поздрави!

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 29.12.2005 @ 15:32:23
(Профил | Изпрати бележка)

За съжаление е така - живота не признава празниците..
Радвам се, че ти е харесал стиха, защото сега прочетох някои и твоите, и смятам да прочета всичките :)
Поздрави и на теб !

]

Re: По Коледа...
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 24.01.2006 @ 16:25:41
(Профил | Изпрати бележка)

!!! страхотно е...

как съм го пропуснала :(

Re: По Коледа...
от Geo (pipindo@yahoo.com) на 24.01.2006 @ 16:53:50
(Профил | Изпрати бележка)

10х:)
Не си - нали си тук сега :))

]

Re: По Коледа...
от rimoza на 28.02.2006 @ 10:52:13
(Профил | Изпрати бележка)

"които дрънкат някак счупено"
.................................................
Животът понякога горчи,
но след лошото идва хубаво.
Да, животът е усилие,
което винаги си струва!
Никога не забравяй това!
Много силно стихотворение!
БЪДИ !

Re: По Коледа...
от Den i nosht на 11.04.2006 @ 03:54:05
(Профил | Изпрати бележка)

спрях да бягам , болката ме стигна,
...................

със сила малка-
излъжи я...

с търпение-
надхитри я...

неможе тя-
да бъде вечно силна...

Поздрав !:)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а