Отмина вече трескавото чувство.
Притихнаха неоновите светлини.
Изпити чаши. Спомени от устни.
Елха без блясък в кофата лежи.
Зарята се стопи в кълбета пушек.
Гирляндите висят самоубити.
Единствено кварталното ни куче
озъбено оглозгваше мечтите.
Така започва всичко отначало.
Година на любов и берекети.
По сивите й улици се влачат
пияни истини. Дори не свети
снегът, без малко недолюбен.
По стрехите - провиснали надежди.
Разтеглените клоунски устни
се скриха под навъсените вежди.
Така започва всичко - изначално.
Годината е женска шепа. Празна.
Ще я изпълваме със време. Бавно.
И ще си тръгваме ... следпразнично.