автор: GARVAN

Измъкнах си кръкът
от стремето и уморено
стъпих на земятя.

Захвърлих меча и
разхлабих бронята.

Извадих от дисагите
си ябълка, погалих
коня и му я пададох.

Огледах се наоколо.
Бях сам…..

Кръвта по меча и по
бронятя, чия е?

А мантията ми
защо е разпокъсана?

Дори на коня ми
крилата някой е
прекършил…..

Огледах се отново.
Никой!
Полегнах уморено
в прахта.
Звездити вече
се показваха.

Събудих се.
На коня ми крилата
бяхя заздравели.

Придърпах меча,
плачещ за заточване,
а бронята оставих хлабава-
горещо е!

Отново дадох ябълка
на коня и потеглихме.
Към битки срещу
демони и спомени.