автор: dubrav

Отдавна не пия вода,
привикнах да не вечерям,
и с неизмити крака
бързам да те намеря.

Днес съм по къс ръкав,
а до мен върви тигър,
и в небосвода лилав
с него следите ти дирим.

Знам, че си някъде там,
дето вечерят на свещи.
Аз пък обичам салам,
със половинка пещерска.

Да, то това е любов,
да сме безкрайно различни.
Аз, пияният философ,
и ти, благоприличната.

Да, то това е любов,
да те издирват със тигър.
Ще ме познаеш, нали?
Поне във това съм сигурен.


...за Том Трейси и неговият тигър...