автор: paparakapv

Празниците като тъмно ято облаци пред буря
грачат срещу мен, за да ми бъде гадно
И сякаш виждам празните чакални, гарите
и просяци щастливодишащи назаем.
Защо не мога да се радвам по човешки
и някак си съм странно влюбен в делниците
Защо в такива дни обичам кучетата...
даже котките
И ненавиждам празничните Ви усмивки.
Нима по празниците всички са щастливи
и сякаш, че смъртта е в неплатена отпуска?
И няма вече просяци по гарите унили
внушаваме си, че сме оперирани от болката.
Защо пред Коледа се сривам чак до дъното
и после дълго драпам да се върна в себе си?
Защо дори и в най-щастливите си мигове
по празниците ставам труден за разбиране?
И пак подпирам със мечти небето си напукано
в очакване да се взривят илюзите на наивните
И постепенно изтънява предпазната обвивка
Как ли се умира от празнични снаряди.
Заслушвам се унесено във песента на вятъра
търкалящ свойте кости по калдаръма на живота
Усещам танца на двуколката по пътя към отвъдното
където ми избягаха всички празнични усмивки.