автор: mastilo

от кой маншет?
не е в ръкава.
спокойно, кротко,
нищо, че е таро
.
спомни си за
играта на спокойните ръце -
седим на маса,
точно срещу входа
и каната е пълна,
празни чашите,
залагаме си
сухите гърла.
вратата се отваря,
пак блондинка,
не е сама -
ръката му е в джоба,
с другата се търси
и намира - да,
позна, докосна си носа.
след тях брюнетка,
влиза рязко, спира,
дъх, досада, амплоа?
"- къде е?", бърза,
нека да узнае,
така ще си е тръгнала
преди да седне
в шепите му,
(да, ръцете с чек-а)
вече харчи,
(представи си?)
притиска чантата
в стомаха -
и реми, скучаем,
режем келнера с трион -
изкачат сметки, молив
и бакшиши, папионка,
кърпа, Zippo и заучени
усмивки - змии,
топли като длани,
обгърнали тръба на лифт,
видя ни! - пляс,
край на залаганията -
познах, запретна си ухото,
лявото и стисна устни,
(трамплин за следващия кадър?)
усмивката е пиколо,
безвремие преди бакшиш -
играем на
"спокойните ръце"
и вече не треперят,
нашите - налей!
.
от кой маншет?
не е в ръкава.
спокойно, кротко,
нищо, че е таро,
плъзни широка длан,
полека, бавно,
по-сластно, жегаво
надолу по бедрото,
опипай глезена,
завъртане, милувка
(като на филм,
не спирай да ме гледаш
докато вадиш малкия
седефен пистолет)
.
какво ли е да изиграеш
най-силния си коз?
преди да осъзнаеш
върховенството,
истинското щастие,
а То е, че грешиш!