автор: starec

Затвориха небето за очите
и вятъра с вериги оковаха.
Че даже и вселенският Учител
загледа голотата ти на Маха.

Аз знам защо вълкът и нощем вие,
щом ледена мъглата го обгърне.
Подушил те, тъй моли за магия,
която във човек да го превърне.

Но кой ли като сбъдната молитва
безгрешното ти тяло съзерцава?
Горко му, дето в тебе запокитва
греха, на който мълком се надява.

Събуди ли те, хиляди фурии
в сърцето му наивно ще се впият
и вълк да е ще иска, и ще вие
за другата, обратната магия.

И само безпристрастно огледало
ще те запомни доживот такава.
Небето много, много ти е дало!
Дано не почне адът да ти дава!