автор: rajsun

Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора - на деца.

Дай празник! Да залъжем себе си.
Полушега, полунаистина,
дай ми разгадката на ребуса,
над който вече и не мисля.

Дай нещо в двете ми ръце!
Дай тяло - да нахраня тялото.
О, как гърдите ти звънят!
Звъна ми дай, ведно с камбаните!

И със звъна им да отплува
в небитието моят глас:
Да. Приказките съществуват.
В една от тях живях и аз.