автор: Slon-Madrigal

Кокосова кралица с очи от зелен грах, крехка като пармски порцелан.
Кадър 1.
Кокосова кралица с очи от зелен грах, крехка като пармски порцелан.
Виждала съм я в дневната на баба ми. Не мога да си спомня само как я наричахме. Помня цветове и аромати, и дори вкус, но не мога да си спомня коя беше кралицата.
Понякога си мисля, че подсъзнанието ми ме кара да я сънувам преди започването на деня с някаква много специална, негова си цел.
Бог да прости баба ми.
Кадър 2.
Кофата за боклук. Лъскава от скреж.
Кофата за боклук като символ на вечния житейски оптимизъм и на борбата за оцеляване, както и на неизбежното.
Кадър 3.
Ембрион с малки пръстчета. Винаги го чуствам, когато е буден. "Мамо, малките бебета имат ли кожи между пръстите? А защо нямат? Нали човечетата първо са жабчета, после кончета и накрая стават голееми хора?! А къде са им опашките? Защо човечетата нямат опашчици?!..."
Кадър 4.
Автобусна спирка насред полето. "Огънче?"
Автобусната спирка като свърхидея за страха от самотата. Насред хаоса. Десет минути екзистенциализъм. Усмихвам се.
Кадър 5.
Два лева и десет стотинки. Искате ли касова бележка? Имате ли дребни?
Нямам. Парчетата от месечната ми валута в материалния свят се валят все по-самотни в джоба ми. Банкоматите ги изплюват нови-новенички, нося ги пред други, човешки банкомати, те ги захапват и ми връщат нищо не значещи хартийки "Платено", "платено", "ПЛАТЕНО"...
Единственото място, в което късовете от ежемесечната ми материалност добиват вкус и мирис е кварталната бакалия. Когато там ме попитат дали имам дребни и се окаже, че джобовете ми са празни се чуствам гузна.
Кадър 6.
Веднага махни тази ваденка от леглото си!
Нямам време да ги отлепям всичките и той знае. Аз също зная, че след половин час, когато обедната ми почивка свърши, дъвката , която му купих ще бъде намрена, ваденката (те ги наричат татуировки) ще бъде разлепена и лепната върху таблата на леглото - ю ги о.
Кадър 7.
Аленее чайникът от блясък. Изключих ли котлона? Изключих ли котлона?
Кадър 8.
Разговор с празен асансьор:
- Аз се страхувам от асансьори и затворени пространства.
- Така ли? Днес много хора се страхуват от затворени пространства. На какво се дължи това при Вас?
- Не зная. Нещо вътре в мен..
- А, ясно..
- Нищо не е ясно!
- И това е голям проблем...
Кадър 9. "Печената пилешка кожа съдържа голям процент мазнини и вредни вещества, затова е препоръчително да я отделяте от месото преди консумация."
"Тази есен на мода са лилавите течни сенки в комбинация с очна линия в сребристо и тъмна спирала за по-драматичен облик."
"След 18г. отново срещнах любовника си!..."
"Водоравно - черноморска риба с пет букви."
Моята женска същност, която мога да разгледам "за два часа" като на длан.
Да видим какво пишеше тук за депресиите...
Кадър 10.
- Дояж си порцията!
- Не гледай телевизия, докато ядеш!
- Не пипай дистанционното с мазни пръсти!
- Остави мача на мира и си дояж порцията!
Няма да престане да гледа телевизия, докато се храни. Пишеше го и в някакви статистики - че всички гледаме телевизия, докато се храним - и сега по някой от каналите тече сигурно тая статистика.
Седя и го гледам. Синът ми гледа в телевизора.
Кадър 11.
Урок по оцеляване преди лягане.
Вече си голям и е хубаво да се научиш как би могъл да переш чорапите си сам. Разплиташ ги от топката, на която си ги направил. Слагаш ги в пералнята. Ще сложим и още нещо. Така, сега затваряш и натискаш това копче. Ще се изперат след час. Не, ти няма да ги чакаш, а ще отиваш да спиш.
Кадър 12.
Затвърдяване на знанията.
Какво става с чорапите в пералнята ли? Ами представи си, пералнята ги завърта много бързо, толкова бързо, че те отиват в друго измерение. Да, като Волтрон. Да, и като Ю ГИ О. Там попадат на планетата на дрехите, където по улиците се разхождат всякакви дрехи, говорят помежду си, имат си къщи, магазини, даже училища и детски градини.Като нас. Представяш ли си? (Той почти спи) Само, че има разлика между нашия и техния свят - те могат да живеят само там, само за един час изживяват цял човешки живот, докато ние тук чакаме центрофугата да спре да се върти...После ги вземаме, използваме ги и пак ги хвърляме в пералнята..
Моят малък син не ме чува. Спи. Сигурно сънува чудесата на чорапения град. Утре трябва да затворя добре пералнята, за да не се опита да го посети.
Кадър 13.
Вярвате ли в духове? Аз не.
Отдавна престанах да вярвам в духове и приказки, но ето - сънувах чорапите в чорапения град. Усмихваха ми се и ми махаха.
Глупаво е, но ще трябва да си погледна хороскопа.