автор: meiia

Kажи ми как се пожелава,
Господи, кажи ми как?!
Да стъпваш в лумнала жарава,
да разораваш нива в мрак.
Кажи ми! Аз ще онемея.
А Ти веднъж поне отговори!
В това притихнало живеене
си нужен. Викам, отвори!
Не се научих как се хлопа
по портите Ти за какво ли не.
И на сърцето ми синкопите,
и изподраните ми колене
нима не си ги забелязал сам,
та трябва все да Ти се моля?!
Да искам вместо да ти дам,
а уж съм цяла щедрата Ти Воля!
Пилях се в страсти не една,
преяждах с плодове пресладки.
Купувах сърма вместо стремена
за времето си, че е кратко.
Превърнах се в желание последно,
като че ли съм осъден вече,
заспивах в ситата си бедност,
от Теб отчайващо далече.
Но Ти на Коледа поне ми подари
мечта до края И досбъдната.
Нали е празник, тихо отвори!
Или си само, само в Бъдното.