автор: PLACEBO

Купчини папки върху бюрото
Мислите хаотични,
Във вече уморените полукълба.
Животът не се интересува
Ни от делници, ни от празници
Постоянно пълни и
Без това претоварените раници.
Душата ще успее ли
Да понесе товара предпразнично.

А между белите стени е тягостно
Един човек, умиращ, стене от яд
Не беше пожелал нивга
Да наведе главата си
А сега този живот го принуди
Или да умре от глад
Или на болестта да служи.

Предколедно светят рекламите
Улиците са предколедно мръсни
А някои булеварди предколедно лъснати.

От сърцата да извира Любов.
Който за този урок не е готов
Ще се лута във вековния храсталак
На собствените си мисли.
На делата си грешни,
Ще се лута всякак.

По Коледа един път в годината
чудесата са пред прага на душата,
ако почукат, пуснете ги,
отворете им вратата.