автор: Svetozar

Посветено на възпятата от Пучини

Тя обича нелогично, безгранично и мистично -
като феята от езерото в притъмнялата гора;
тя обича простичко и разсъблечено,
и обича непривичното обичане на змея прежаднял.
Ала тя не е машина и в чужбина ще замине,
ако някой я третира като кухненски робот;
към загубената си увереност носталгично ще пътува
с куфара на колелцата за тринадесет еврО.
И в безсъниците снежни тя писмо от там ще пише -
плахо, нежно и загрижено... и копнежно може би;
а в унилото безвремие на града съвсем притихнал
като приказна поема за дилеми ще вали...