автор: sinner

Не си отивай... моля те
почакай, спри...
да те погледна за последно
на вън вали... не тръгвай...
остани и тази вечер
остани...
да помълчим загледани един в друг...
остани да те докосна
с въздушна струя топлина
в мойта крепост те допуснах
остани...
не тръгвай в ноща...
ще те погълне мрака,
ще останеш в спомена ми сянка
подгизнала
от тихопадащия дъжд.
Остани така
огрян от пламъка мъждукащ
едва... едва
а утре призори, тръгни си.
Върви - наисина ли го реши?!
Преди да съм отворила очи,
докато бродиш още в съня ми
докато още ме държи
пиянството на твоите целувки,
докато раздвижа тялото си отмаляло
залитащо от любовен махмурлук...
Тръгни тогава - призори
преди да се опомня
отнеси последната надежда
изгори и онзи сноп от вяра
потопи в морето от мечтите ми
след тебе разпиляни
тази последна, сляпа, истинска предадена любов
вземи и прошката ми с пожелание
да се научиш да я даваш...

21.04.2004г.