автор: roza1

Сбъдвам ли се някога в съня ти,
като оазис сред пустиня необятна?
Пиеш ли от нежния ми ручей
пътя си към теб научил?
Стига ли ти мъжката ти воля
зидовете с чело да разбиеш,
сянката на миналото скъпо
зазидана в тях да откриеш?
Чуваш ли гласът на тишината
как през процепите се промъква,
да те целува с шепота ми нежен?
Сбъдвам ли се някога в съня ти,
както водата по напуканите устни
на странника пустинята пребродил?

17.12.2005