автор: Rossa

(с реверанс към Момо Капор)
След любовта остава телефонният му номер, който ненужно помниш...
Остава мейл адрес, направи специално за него, който отваряш всеки ден и всеки ден намираш празен.
Навикът да ходиш в китайския ресторант зад Съдебната палата и да си поръчваш любимото ви пиле с ананас.
След любовта остава на устните металният вкус на несполуката.
И адреси и телефони на повечето хотели в София.
Споменът за един залез и преплетените ви тела пред прозореца.
Тъмните улици, по които бързахте, за да правите любов.
След любовта остават тайните знаци, любовните докосвания, усмивката му на глупостите, които разказваше.
Изречението: "Влизам в банята" и отговорът"Не и без мен!"
Споменът за лудите ласки под душа.
Любимите мелодии, които бавно излизат от мода.
След любовта остават малките ви тайни, които вече не са никакви тайни.
Забравените у тях дреболии.
Претъпканите улици и градът - уж огромен, а странно пуст.
Лекото безпокойство,когато пътем вдъхнеш познатия парфюм от ревера на непознат мъж.
След любовта остават другите мъже, които не ти носят радост.
Споменът как плачеше от възторг след секс.
Претоварените делници и празното сърце.
Нестихващата болка в душата.
След любовта не остава нищо...