автор: peri_pathetic

Стара циганка ме спира
и ми гледа на ръка.
Във дланта ми тя се взира
и познава всичко:"Да,
тук приятел си отива,
туй пък на любов ми мяза -
чакай, грешка - май че
писана ти е омраза.
Тука нещо ще загубиш,
там пък нещо ще дадеш.
Тука вместо тежък дар
получаваш здрав шамар.
Нещо търсиш - май че жар,
май че някаква си птица.
Тук от огнена зеница
виждам как сълза се стича.
А пък тука покрай тебе
взе да става по-студено…"
Като в песен на Милена:
"… продължаваш все натам,
все натам и все по-сам.
А къде, къде отиваш?
Сам не знаеш, но вървиш.
И когато се изправиш,
и когато победиш
и надолу ти погледнеш -
може да се ужасиш.
Връх ли е или е остров?
Туй не виждам, ала знам,
да, проклета да съм трижди -
ти си абсолютно сам!
Сам да бъдеш! Орисия!
Писано ти е така.
Сторена ти е магия -
много черна, много зла!
Ала ти недей унива -
може да ти провърви.
Може циганката стара
все пак нещо да греши.
Аз сега една молитва
тука в черквата ще кажа,
че за толкова лъжи
Господ да не ме накаже.
Помоли се пък и ти,
ала точно под кубетата.
Дай сега една петарка
да нахраниме чаветата."

Стара циганка ме спира
и ми гледа на ръка.
Във душата ми се взира
и познава всичко тя.