Не съм се борила с планината.
Само тихо я преживях.
Само минах през нея
някак…
като вятър и като сняг.
От ръката и пих утеха
и захвърлих във пропастта
страховете си като ехо.
И се върнах като река.
И пониквах,
и се надвиквах…
А от стръмното губих дъх.
Слизах по-бързо и от бързей
и настръхвах докрай
като мъх...
А очите ми не пропуснаха
нито ъгълче от това
божие подножие,
наречено Планина.