автор: Spidy

Самолетите кацат и излитат. Не знам за вас, но лично на мен ми звучат като предсмъртен вик. Понякога с часове съм стоял в чакалнята и съм слушал техния ужасяващ грохот. Не мога да ги видя. По принцип не мога да видя нищо, само размахвам пред себе си дългата пръчка (не я наричам бастун, защото, по дяволите, не съм инвалид!)
Като малък за малко учих английски. Нищо не помня освен "the dai after tomorow". Почти съм сигурен, че не знам как се пише, но мога да го произнеса. Когато ме попитат нещо, винаги отговарям „дъ дей афтър томоръу". Не знам как ме поглеждат питащите, но май ме мислят за луд. Аз не съм луд. Защо смятат, че не съм нормален? Просто обичам да говоря чужди езици. Не знам дали ме разбирате. Чувал съм, че върху самолетите се пишат разни неща на други езици. Когато до ушите ми стигне рева на двигателите, съвсем ясно виждам пред себе си транспаранта на латиница: Balkan Air.
Вечер се прибирам в малката си боксониера. Мисля, че е доста разхвърляна, защото мирише неприятно. Спъвам се в разни неща, падам, ставам. Слушам радио, харесва ми. Най-много обичам рекламите. Ям само кремвирши „Кен", защото мелодията по радиото е хубава. Преди време си купих прах за пране, прибрах го някъде и сега не мога да го намеря. Пенсията ми е причината да ям кремвирши само веднъж-дваж в месеца.
Единственото, което обичам е шума на самолетите. Когато умирам, искам да бъде от самолет. Да ме блъсне или нещо такова. Не мисля обаче, че може да стане, защото не съм чувал за самолети по улиците. Много жалко. Много, много жалко. Ако стана депутат, ще наредя по булевардите да се движат само самолети, а да летят коли. И слонове. Да летят коли и слонове.

Преслав Ганев