Аз се страхувам от Нея. Тя ме преследва, винаги е по петите ми и диша със студения си дъх в настръхналия ми врат. Когато се обърна Я няма, но после отново чувам зловещото й тежко дишане. Тя ме гони и аз не мога да се отърва от Нея.
Томи се изправи в леглото си и изкрещя. (Нека вика, така ще му олекне, а може би дори ще Я уплаши?) Потта се лееше от челото му, а кървясалите му и почти изскочили от орбитите очи втренчено гледаха чудовищата от Death на плаката, закачен на стената. Боже, колко обичаше тази група и как копнееше сега да надуе до дупка някое тяхно парче, което в комбинация с влудяващия бас на усилвателя би звучало само като тежък тътен. (Томи често ги пускаше и почти забравяше за Нея, но винаги имаше едно наум и наостряше ушите си при всеки шум. Беше Я виждал само три пъти, но не - той не биваше да си спомня за онзи моменти, когато бе на ръба на смъртта.)
Часовникът във форма на череп на шкафа показваше малко след полунощ. Навън валеше като из ведро, святкаха гръмотевици и техният рев раздираше тишината на нощта. Томи преглътна тежко ледената буца в гърлото си. (Да, беше сигурен, че тя е отвън и всеки миг ще разбие прозореца, ще влети вътре с огнената си коса и зловещо красивите жълти очи. Да прокара дългите си нокти по гърдите на Томи и от дълбоките прорези да рукне кръв. Тя би го стоплила в този момент, да... Как искаше кръвта да го обгърне и да затопли вледененото му тяло!)
Томи се огледа. През стъклото навън виждаше блестящи жълти очи. Потръпна. (Божичко, това е Тя! Гледа с пронизващите си ярки очи със стеснена зеница, присвита до илик, от които струи ледена светлина.) Момчето тръсна глава и стана от леглото. Очите му вече се затваряха, зажаднели за сън. Втренчено гледаше създанието навън и се чудеше какво е. (Не се чуди, Томи, това е Тя! Тук е да те довърши!)
Момчето се приближи до прозореца (недей!) и посегна към дръжката му (спри, Томи, Тя ще те довърши, ще те разкъса като малка и стара парцалена кукла! Не отваряй прозореца ако искаш да живееш, Томи, Томи...)
Но момчето завъртя дръжката и рязко я дръпна към себе си. Прозвуча нечовешки писък (сбогом, Томи, ти Я пусна...), нещо влетя в стаята и заби острите си като бръснач нокти в тялото на Томи. Той изкрещя, сграбчи съществото и го хвърли към стената. Огледа го.
Огромна черна котка с тънки жълти очи. Това не беше Тя. А гласът вече го нямаше.
Преслав Ганев