автор: paris

Препрочитам писмата ти.
Много са мили.
Ей такива едни -
хартиенонежни.
Сякаш никога двамата с теб
не сме били
в бяла лодка,
в кипящо безбрежие.
Сякаш никога ти
не си стенала влюбено,
не си плувала с мен
в небесата.
Сякаш търся сега
нещо скъпо, изгубено.
И изпитвам и гняв,
и вина.
Препрочитам писмата ти.
Много са мили.
И се питам -
защо още пишеш.
Може би, както мене
и ти си безсилна
да признаеш
жестоката истина.