автор: nelitta

(Посветено на една негова невъзможна любов, написано на 70 години, когато все още не може да я забрави.)


Валеше както вали Господ...
... по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти
валеше сякаш дъждът излизаше за първи път
от клетката си
и блъскаше по вратите на света :
Отворете ми, отворете ми!

...изоставена от любовта ми, там
където мусонът и неговите барабани бият глухо...
вече не могат да ме търсят издължените ти бедра.