Аз - бисерна мида към ръбесто пясъче тичам.
То тъй неразумно присяда във мойта утроба.
Сега ще погълна и него, и всички ръбчета.
И после на перла ще стане. Аз знам, че го мога!
:) Съдба ...
Песъчинката престава да вижда мидата,
когато започне да се превръща в бисер,
но защо са й очи, когато е обгърната с
цялата обич и с всички ласки на ... сърцето
Ех, и двамата...
Единият да не нарани, другият да не ослепи...или от плахост, или даже от страх...и ето, докосването се затваря като нощна чашка на цвете.