автор: Fanagoria

Слава на тебе, безизходна жал!
Вчера умря сивоокият крал.

В душната, алена есенна вечер
върна се в къщи мъжа ми и рече:

"Чу ли, донесли го тук от лова.
В стария дъб му открили трупа.

А на кралицата млада, горката,
само за нощ побеляла косата."

Зърна лулата си върху камината,
взе я и пак да работи замина.

Аз дъщеря ми да вдигна отивам -
да я погледам в очичките сиви.

А вън, в тополите, шепнат листата:
"Няма го твоя крал веч на земята..."


Оригиналът:


Сероглазы король

Слава тебе, безысходная боль!
Умер вчера сероглазый король.

Вечер осенний был душен и ал,
Муж мой, вернувшись, спокойно сказал:

«Знаешь, с охоты его принесли,
Тело у старого дуба нашли.

Жаль королеву. Такой молодой!..
За ночь одну она стала седой».

Трубку свою на камине нашел
И на работу ночную ушел.

Дочку мою я сейчас разбужу,
В серые глазки ее погляжу.

А за окном шелестят тополя:
«Нет на земле твоего короля...»

11 декабря 1910
Царское Село