Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Едно самотно стихотворение автор: BlackCat
Някоя нощ ще напиша
едно самотно стихотворение -
като остров, на когото птиците
не знаят адреса. Ще въздъхне от някой ъгъл
тихо, почти смирено,
ще прогледне с празни очи
като пресъхнали кладенци.
Ще видя, че се усмихва
сякаш знае всички отговори.
Такова смешно и дрипаво,
но преди всичко - мое...
Някоя нощ ще ме пише
едно самотното стихотворение -
като птица с адрес към остров,
който не съществува.
Естествено, ще въздишам,
ще гледам празно и дрипаво
и няма да кажа нищо,
защото всъщност никой не пита.
Много дълго ще си стоим будни -
така е в тези сценарии.
И понеже непременно ще съмне,
взаимно ще се забравим...
Публикувано от BlackCat на 11.12.2005 @ 00:03:15
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.92 Оценки: 27
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Едно самотно стихотворение" | Вход | 21 коментара (52 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Едно самотно стихотворение от lusi на 11.12.2005 @ 00:21:17 (Профил | Изпрати бележка) | Имам чувството, че тази нощ е по-особена, не знам защо!? Можеш да го напишеш, дълго ще стоим будни! |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 09:19:17 (Профил | Изпрати бележка) | Може и да съм го написала, но го забравих :))) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Ufff на 11.12.2005 @ 00:24:39 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си ми голяма слабост! Пък особено като се разпишеш за "дрипави" работи, котешки безсъния, разбойници, нишки(не мишки), месечни отсъствия и присъствия, несъществуване и ...да не изброявам.
Птица с адрес. А, бинго! |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 09:21:44 (Профил | Изпрати бележка) | И ти си ми слабост! Винаги си намериш хубавите местенца в купчинката думи :))) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Gerlan на 11.12.2005 @ 00:35:32 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Светла, непременно ще се забравим, но малко преди да съмне-престава да ти се спи...Грехота е да заспиш, когато в зората се ражда още един ден. А всеки ден живот, е едно ново начало.
-И понеже непременно ще съмне,
взаимно ще се забравим...
-На, където и да погледнеш-все тъмно,
от двете страни на оградата!
Все-пак, вижте, как хубаво гори...
Дж.Лондон.
|
]
Re: Едно самотно стихотворение от plamen на 11.12.2005 @ 00:36:38 (Профил | Изпрати бележка) | Тоя фокус със забравянето не се получава, тц-тц, не става! (Тъкмо решиш, че сте се забравили, отдъхваш си от него, дето има една дума... и то се показва отнякъде, ама като птица ли, като мравка, риба, жельвичка, шомбаль и т.н., все ще си намери начин то, значи, и ша са появи! И оть да н са пуяви?!:))) |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 09:40:21 (Профил | Изпрати бележка) | Що прайш сега така, братчед? :) Вервай ми, забравя се - поне пробвах да съм убедителна :))) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от plamen на 11.12.2005 @ 10:23:02 (Профил | Изпрати бележка) | Тц..... :)))(кратко, изчерпателно, даже... задълбочено!:))) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:29:45 (Профил | Изпрати бележка) | И с право... Паметта понякога е наказание :) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от plamen на 11.12.2005 @ 23:58:58 (Профил | Изпрати бележка) | Реших да го "прочета" ей така (не мога чак като Пафката:), извинявай... За експеримента, братчетке, извинявай:))
Някоя нощ ще напиша
най-самотното си стихотворение -
остров, забравен от птиците,
несъществуващ на картата,
ще въздъхне тихо от някой ъгъл
ще прогледне с очи
като пресъхнали кладенци.
Ще се усмихва
сякаш знае всички отговори...
Тъжно, малко смешно и дрипаво,
но преди всичко - мое...
Някоя нощ ще ме пише
най-самотното стихотворение -
птицата, помнеща острова
отпреди всякакви карти
Ще въздишам дрипаво,
няма да кажа нищо.
Дълго, дълго ще си стоим будни -
като абсурдна пауза в сценария.
После непременно ще съмне,
и ще се забравим... Взаимно.
|
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 12.12.2005 @ 08:41:39 (Профил | Изпрати бележка) | Ми то станало по-хубаво от мойто :)
Наистина мисля, че стихчето ми не заслужава толкова внимание, но като гледам... може да стане нещо от него. Ще взема да го пренапиша :) Пък и знае ли се, може да се появи и самото самотно стихотворение :)))
Благодаря ти! |
]
Re: Едно самотно стихотворение от plamen на 12.12.2005 @ 20:34:57 (Профил | Изпрати бележка) | Какво значи "мойто"? Че то и така си е твое - и оть да ней твойту?:)) Има хляб (по аскювски - ляп) в него, ще се появи, няма начин! |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 09:51:51 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам защо, но това ме разсмя :))) Извинявай за реакцията :) Не е коментар към моето стихченце :))))) |
]
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 11:13:28 (Профил | Изпрати бележка) | Така се приема :))) Щото нито ще роня сълзи, нито ще пиша ослепително в една такава нощ. Най-много да си се изсмея на небивалиците, дето ги драскам :))) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 11.12.2005 @ 05:52:09 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... като птица с адрес към остров,
който не съществува...
______________________
Този остров съществува! Обетованата земя, Свещенния граал, щастието, любовта, Дядо Коледа, Бог... - има ги! Има ги... - докато вярваме в тях.
И тези дрипави и смешни, наши неща - не ги забравяме никога. Само се поизоставяме, временно. После пак се преоткриваме, понатрупани с прах и години.
И няма как да ги забравим - в тях са всички отговори... |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:07:42 (Профил | Изпрати бележка) | Виж колко хубаво му даде име на острова :)) Ако не го бях забравила, можеше да видя в моето стихотворение и своето име - така както то ме е нарекло :)) Ама че каша, нали ;)
Благодаря ти много за този коментар! |
]
Re: Едно самотно стихотворение от rajsun на 11.12.2005 @ 08:01:46 (Профил | Изпрати бележка) | Всяко стихче е
книжна лодка в морето.
Затова няма адрес. |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:14:48 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че има стихчета с адреси... Обаче самотните не си го знаят, а и техния са забравили...
Сега, както си мислих какво да ти отговоря, се сетих за едно любимо стихотворение на Екатерина Йосифова. Ето Т У К
:) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:18:36 (Профил | Изпрати бележка) | Ми така де, всички отговори са ясни, та не остана нищо за питане :)) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:24:23 (Профил | Изпрати бележка) | То пак ще е самотно, защото си е такова създадено. Така поне си мисля :) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Izvor (WMRSG@web.de) на 11.12.2005 @ 09:24:07 (Профил | Изпрати бележка) | :)))
Някоя нощ ще пишем,
за да бъдем писани...
Всякоя нощ сме остров,
чакащ свойте кораби...
Някъде има птица,
носеща адреса ни... -
Terra nova!!!
:)))))) |
]
]
Re: Едно самотно стихотворение от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 11.12.2005 @ 10:07:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Много хубав стих, Светле! Със стиховете все така взаимно се пишем. Те - нас, ние - тях и минава време и трбява по-внимателно да се вгледаме в очите си за да се познаем. Взаимно сме се променили. В момента се пренаписвам. Може би не трябва да го правя. В старите стихове е една друга вълчица, която искам да променя от камбанарията на днешния ден. Нужно ли е?
Ох, много ме размисли, а ми е вредно рано сутрин.
Хиляди усмивки и още веднуж поздрав за стиха! :-) :-) :-) |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:38:59 (Профил | Изпрати бележка) | Ами да, ето това е. Пишем се взаимно.
А за пренаписването... не знам дали е възможно. Тогава си е било това и не може да се промени. Променя се само погледа върху него...
И аз нещо се замислих, а днес не ми е ден :)
Благодаря ти, че ми каза това. |
]
Re: Едно самотно стихотворение от libra на 11.12.2005 @ 10:41:26 (Профил | Изпрати бележка) | аз понеже не съм по многото думи, ще кажа, че
това е едно много хубаво стихотворение, странно, но като че ли наистина тази нощ беше особена май за всички..
много е хубаво!
много
а аз комплименти не правя.. |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 10:49:55 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти :)
Това стихотворение е много слабо като изпълнение (ако си го гледам отстрани), но ме човъркаше нещо... Някой път може и да стане по-прилично, ако му дойде времето... Засега е просто една особена нощ... Но пък утрото е толкова бяло :) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Ray (bdoych@abv.bg) на 11.12.2005 @ 11:04:23 (Профил | Изпрати бележка) | Как става това със забравянето? :)) |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 11:10:29 (Профил | Изпрати бележка) | Това е още тайна. И за самите нас :)))
Но нали съмва - това, казват, е хубаво :) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 19:14:40 (Профил | Изпрати бележка) | Май нищо не съм сменила :) Само си драсках :) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Meiia на 11.12.2005 @ 17:21:42 (Профил | Изпрати бележка) | На мен ми се заби в съзнанието това противопоставяне:
---------------------------------
Някоя нощ ще напиша
Някоя нощ ще ме пише
едно самотното стихотворение -
--------------------------------
Мисля, че то отдавна пише...героинята. Самотното стихотворение има един особен ореол. На тишина. Но винаги има образи, с които да бъде населено. И да не пита никой, то пак се изрича, в душата.
Ех,а това съмване понякога не е желано, защото ни отделя от ненаписано стихотворение, което приемам като символ на неизживени мигове, на недоскосната любов.
Тъжна е тая твоя утринна забрава...
Толкова близко усещане.
И позовли на стиховете да те пишат!:) |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 19:22:07 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали разбра, но ми каза нещо много важно. Благодаря ти за този коментар! |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Meiia на 11.12.2005 @ 21:33:57 (Профил | Изпрати бележка) | Аз и на себе си казах наскоро нещо подобно...По други поводи. Поводите винаги са различни.
Не съм сигурна какво точно те е докоснало от думите ми, но знам, че от много даване идва миг на такава оскъдица на любов, че след нея настъпва като че ли малко чудо, в което дори и стиховете могат да ни пишат.Не за поезия иде реч, а за живот.
След много "мъдри" утрини, след много нежелани разсъмвания, настъпва истинско утро на сърцето. Не говоря така от оптимизъм. Просто закономерност някаква вселенска или душевна.
И ти така добре си я описала в този тих танц между героинята и нейното стихотворение, а защо не между стихотворението и Неговата героиня. Хм, стихотворение като лир. герой на стихотворение:)!!! Като одушевена възможност за истинското ти случване/на героинята:)/
Ето пак колко ме накара да се размисля:)
До съмване!:)) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 12.12.2005 @ 08:52:38 (Профил | Изпрати бележка) | Някоя сутрин ще си спомня едно самотно стихотворение. Днес съм почти сигурна, че тогава ще се разсъмне без мене :)
Благодаря ти за споделянето. Аз не мога така да си изкажа мислите - връзват ми се на възел и не мога да ги разплета :) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от PaparakaPV на 11.12.2005 @ 19:14:26 (Профил | Изпрати бележка) | нощ. Като всичките други самотни нощи. Хареса ми.
|
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 11.12.2005 @ 19:24:00 (Профил | Изпрати бележка) | Ама не е така. Това беше само една закана, че ще напиша самотно стихотворение :) Иначе си беше най-обикновена зимна нощ ;)
Вярваш ли ми? :))) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Amar (amar4e@yahoo.com) на 12.12.2005 @ 19:34:50 (Профил | Изпрати бележка) | обичам да те чета... ! |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 12.12.2005 @ 19:44:11 (Профил | Изпрати бележка) | Аз пък не обичам да се чета - натъжавам се :)))
Шегувам сеееееее... имам нужда...
Благодаря ти! |
]
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 14.12.2005 @ 15:20:28 (Профил | Изпрати бележка) | Знае ли се кой кого?! :)) Тъжности разни... |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Rhiannon на 06.01.2006 @ 12:46:31 (Профил | Изпрати бележка) | Да и аз така искам... обаче то знае, че ще се забравим и затова бяга, за да го гоня:)
Симпатично звучи това, миличко такова. |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 06.01.2006 @ 14:03:15 (Профил | Изпрати бележка) | Моето пък не бяга, но аз само го подритвам и отказвам да го напиша :) Затова пък то ме написва :)))
Благодаря ти за прочита!
:) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от Zen_ на 10.01.2006 @ 21:51:24 (Профил | Изпрати бележка) | Светле, стихотворението е много хубаво, но... ако ти си самотна, то какво остава за другите?!
Това ме учуди много!!
_Z_ |
Re: Едно самотно стихотворение от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 12.01.2006 @ 08:42:23 (Профил | Изпрати бележка) | Това е просто един опит да не напиша самотното стихотворение :) Не ми се връзвай, измислям си ;) |
]
Re: Едно самотно стихотворение от venci на 23.03.2007 @ 17:28:22 (Профил | Изпрати бележка) | Писах 5,защото бях обещал!Радвам се,че долових отново сексуалноста в това произведение и то не е лишено от смисъл;)Ноща наистина е,по-специална,защото подсъзнателните мечти и инстинкти най-накрая са намерили отдушник.Лирическата героиня няма да му даде покой:
Много дълго ще стоим будни-
така е в този сценарии.
И после откриваме желанието за бягство,стремеж за скриване(летене) от партньора,характерен за предишното произведение,тук е трансформиран в забрава.Стремежът е да се вкуси от реката на забравата-Лета,или от друга напитка,която да даде покой на търсещата светли идеали личност,желаеща да забрави час по-скоро грехопадението... |
| |