Не се научих
да живея като пленница,
заключена
в оловните ти мисли.
Не си подреждах
по войнишки делниците.
Рисувах ги.
Живях ги и ги писах.
Не бях онази
уловена пеперуда,
към сянката ти
мъртво прикована.
Разголвах смях
и дишах непринудено.
А после топло
ме боляха раните.
Сега съм синя
и почти опитомена.
Море и вятър
в дланите си стискам.
Пулсира слънцето
в прозрачните ми вени.
А седмото небе
ми стана пристан.