автор: fightingone

Неканена, мисълта за теб остана твърде до късно в главата ми.
Легнах си и те сънувах тежко, тежко, събудих се с твоето име
като сълзи, меки, солени, върху устните ми, звукът на светлите срички
като чар, като магия.

Влюбването е
бляскав ад: свитото, пресъхнало сърце
като тигър, готов да убива; страстният език на пламъка лиже под кожата.
В живота ми, по-голям от живота, ти влезе бавно.

Скрих се в сивите си дни, във високата трева на рутината,
в маскираните си стаи. Ти се изтегна в моето втренчване,
гледаш ме от всяко друго лице, от формата на облака,
от копнежа по теб, ударената от земята луна, която ме зяпва,

когато отворя вратата на спалнята. Завесите се раздвижват. Ето те
на леглото, като подарък, като сън, който мога да докосна.