На нея страшно й
отива да е хубава.
А усмивката й -
просто е прекрасна-
в течен шоколад
превръща те и гаснеш.
Така прилича й
да плаче и да страда,
че камъкът започва
сълзите й да изпива.
На нея просто
любовта ти й отива....
А душата си остава
във въглени и пепел
я обгръща,
но в молитвата си нощем
към тебе пак я връща.