Теория на литературната терапия
част 1.
Когато прилагаме литературната терапия трябва да се съобразяваме с определени правила и закономерности.
Преди всичко - нужно е да се търси намирането на баланс - равновесие на мислите. Целта е да се постигне устойчиво състояние на комфорт и съгласие със себе си.
Опасните състояния на мислите са прекалената възбуда и превъзбуда - както и прекаленото подтискане на всякакви възбуди.
Съгласно законите на физиологията възбудата на едни участъци води до подтискане на възбудата в други участъци на мозъка.
Това е основното правило за поддържане на баланс на мислите: не трябва един мозъчен участък да се превъзбъжда за сметка на другите.
Всяка мозъчна превъзбуда - ако продължи за по-дълго време може да нанесе поражения на превъзбудените участъци.
Поражения може да се появят и в участъците с трайно подтискане на мозъчната активност.
Активирайки едни или други емоции или усещания в мозъка ни ние можем без проблеми да регилираме телесните функции - пулс, дишане, мускулен тонус, зрение, вкус, обоняние.
Можем да регулираме и по-сложни усещания като настроение, емоция, светоглед, възприятие.
На по-високо ниво може да се правят корекции и в социалното поведение на личността.
Възможно е да се индуктират антисоциални мисли, мисли - внушаващи отричане на системата, подклаждане на едно или друго напрежение. Това е голяма отговорност за пишещия събрат. Думите могат да имат много силно отражение в едни или други маси от хора и да бъдат ползвани за разрушителни цели.
Но идеята е не да се подклажда разрушение на едно или друго явление - идеята е да се търси съгласие със себе си - хармония, устойчивост на мислите, хармония със средата в която живеем.
Понякога проблема за намиране на тази хармония може да е в недостатъци на средата. Но в повечето случаи проблемите са вътрешно-духовни.
Тоест - корекция в мислите може да доведе до намиране на хармонията с минимални промени в средата.
Когато веднъж човекът открие собственната си хармония - той има сили за да претвори вътрешната си хармония във външна хармония.
Небалансираните мисли имат разрушителен характер както за индивида - така и за заобикалящата го среда.