автор: meiia

Ако и този път ми се размине
и ме остави Бог сама да догреша
пътя си с поставени за мене мини,
аз навярно нещо друго ще реша...
Да се завърна просто да те галя
в последното си живо, топло ложе.
Да дишам въздуха на твойта стая
и да си мисля, че и утре още може
да съм поне сред вещите ти прах.
Или за слънцето достатъчна причина
да те огрява нежно, ако те е страх.
Това поне. И ще си ида. Да почина.