автор: Fipo

Безбрежна поляна, гола и пуста, малкото дървета който са останали са изсъхнали и стърчат като грозни остатъци на един отминал катаклизъм.
Безбрежна поляна, гола и пуста, малкото дървета който са останали са изсъхнали и стърчат като грозни остатъци на един отминал катаклизъм. Някъде в далечината проблясва мълния, някъде в далечината се появи конник. Той се движеше бавно, свел поглед в земята. Самият той бе загърнат в черна мантия която сякаш оставяше черен отпечатък там където минава. Конника нямаше лице, колкото и да се опитва човекът да погледне в него така и не го виждаше. На негово място имаше една празнота, тъмнина. Никога не проличаваше колко е висок или пълен защото мантията му се вееше някак леко, бавно, безтегловно. Колкото и да се опитва човекът да прозре какво има под нея така и не успяваше защото там няма нищо. Този конник беше едно древно създание лишено от плът, да той беше само една душа приела облика на човекът. Това древно създание беше неспособно да забравя, то помнеше всичко, мъдростта му минаваше отвъд границите на възможното.
Минаваше през тази пустиня сътворена така умело от човекът и продължаваше да се пита как е възможно да оцелява такъв вид като хората. Тези саморазрушаващи се същества са били на крачка от краха милиони пъти и са се съвземали и отново са оцелявали след поредното нарушаване на законите. Как е възможно в останалите светове хората да различават добро от зло без да се налага да го решават в съдилища, тези безцеремонни бордеи да властта. Как е възможно хората да живеят ограничени от някаква система подобна октопод и да затъпяват знанията си насила наблъсквайки си антиполезна информация за настоящето. Как въобще не биха могли да живеят ако не вярват в нещо наречено религия?!! Всяко разумно същество в вселената знае какво е добро и какво зло и след като знае това то не върши зло, защо хората го правят доброволно след като знаят че освен ще попаднат под сравнително лекото погалване от системата си, то и ще си навлекат страхотно много беди който ще им тежат до края на живота. Да наистина хората са ужасно заблудени същества и въпреки това продължават да оцеляват на ръба на краха си. Така и не можаха да се поучат от грешките на предците си и да обърнат взор към цели различни от ежедневието. Та нали живота на човека е само частичка звезден прах във вселената.
Той беше там и видя разрухата на велики цивилизации - атланти, египтиани, маи, толтеки както и много цивилизации преди тях. Хората се различават от останалите раси във вселената с разум подобен само на висшия и точно това ги прави учудващо интересни, как е възможно да притежават подобен разум и да се самоунищожават ?!
Конника минаваше през пустинята газейки изгорялата трева, слънцето проблясваше зад огромните черни облаци, а той все още не можеше да намери отговор на въпросите който го измъчваха хилядолетия наред, може би мислеше си той ако бяха малко по благоразумни светът им, техния свят щеше да е малко по добър, а това си заслужава.
Все пак той бе само наблюдател неговата съдба беше друга.