автор: alisa

Ех, този мъж! Сълзата му е камък
и му тежи, но няма да заплаче.
От камъни е вдигнал своя замък.
А вече знам, че мога да прекрача
стените му и в смях да го удавя.
Потоп ще бъде новото ми име.
И няма вече кой да го спасява.
Къде спасители във тази зима?
Снегът ще ни затрупа с късни преспи,
лисичи дни ще ни прикрият дирите,
а аз ще съм най-кратката невеста,
която все забравя да си иде.
"Завинаги" законно свършва с края
и затова ще си забравим клетвите.
Ще влюбя края в запетаите
и после... ще отидем на небето.
И аз ще съм небесната му къща,
в която ще вечеря със душата ми.
Ех, Господ ли, любов ли - все се връща
обичал ли си адски на земята.