автор: Prishylec

Влизам. Стаята празна. Странен глухот звъни.
Тапицирани в кожа. И червени стени.
До под кръста нагазвам. В от коприна мъгла.
Очертания. Стол. И жена с две тегла.

Тя седеше на стола. Тъй красива и гола...
Със завързани, ала прозрачни очи.
Беше с гръб на виола. В гърлото ми горчи.
Като кротко заспала. Гледа ме, но мълчи.

Аз да бягам се втурнах. Ала няма врата.
И се блъсках в стените. Чу се призрачен смях.
Изтощен се катурнах. Две следи по врата.
И прозрачен след миг. Аз на стола седях.