В началото на дълго лято
аз имах среща със приятел.
Но може би сгреших къде -
приятелят ми не дойде.
А може би сгреших часа?
Или деня? Или века?
Епохата?
Или света?
Но - нейсе! Както и да е
приятелят ми не дойде.
Та си помислих за момент,
какво би станало със мен,
ако сега, като се връщам,
не видя родната си къща?
Не дойде пътят да ме срещне?
Не дойде хълмчето отсреща?
Не дойде в лятото морето?
Или при майка си - детето?
Да тръгна - и пред мене яма.
Погледна - слънцето го няма!
Приятели дългогодишни,
да шикалкавим е излишно!
Започнахме по малко, скришно
да се превръщаме на нищо.
От светлина - на тъмнина.
От музика - на тишина.
Не ме боли. Посвикнах вече.
Достатъчно съм разчовéчен.