автор: trubadur

Този ден е хубав, но странен,
и е подправен с две щипки тъга.
Как пък трябваше тъй да стане?
Даже вече не знам, а сега...
Аз те обичам... Не си забелязала?
Ами не съм ти го казвал, действително.
Търсех пролука в дневните паузи,
за да направя една крачка истинска.
Търсех достатъчно алено цвете,
залез с поне хиляда оттенъка,
бистра вода и безгрижия летни...
за да са дар по-достоен за тебе...
Думи, нечувани никога, вплитах -
без да подхождат за тебе достатъчно.
И се залисвах, и дните отлитаха -
стига. Измъчих те с хладост, ужасно.
Салют, сеньора! Прости... ако искаш...
Знаех, не е то за мене залък.
Мога сега да добавя единствено
нещо, което е толкова малко...
Зная какво този ден е странно
и откъде се просмуква тъга.
Ще стане, каквото трябва да стане, но
аз те обичам, тук и сега.