автор: dalla

ще стъпвам бавно
бавно
гордо като пеликан
и после ще застана
накрая на града
като тир без гуми
с изкривена броня
ще свалям знамето за финиш
ще живея периферно
без ръжда
и airbrush
доколкото мога...

чета, докато ходя
или ходя, докато чета
реалността
е обетована земя
далечна
и имагинерно страшна
аз не съм сънят
не, не аз, тя е
тя е срамът
кълчищата във патето
ютията във ваната
дупката в стената
съседът, чукащ по тръбата
или чука тръбата, хора всякакви
палмата ми,
дето
отказва да увяхне
вече седмици наред
и ръкоплясканията
животът-викторина
лампичката светва 'правилно'
и ръкоплясканията
с минута се увеличават
прабългарите идват от тибет
не мога да заспя
6 без десет
капки за очи
за нос
за разширяване на съзнанието
о, това не трябваше да го казвам,
плакатите, които плачат
и хората, които не
град само с тротоари
бързоварът в мозъка ми
бавно ми изсъхва кожата
и той извръща поглед,
прави се, не забелязва...
кафеварка за желания-
кап кап кап кап-
реалността е призрак,
а аз от 20 години и една-в сеанс-
и корабите, джунглите,
африканските племена,
сините шкафове,
турците от горния етаж
границата Сърбия-България
......и после пак........
България-Сърбия
тишината в гробищата
спокойствието,
от което ме е срам
хората гният,
а аз сред газовете медитирам-
срам ме е, наистина
и от петната по матрака,
които малко ме ласкаят,
от мъртвите ти клетки,
заседнали под ноктите
ушите ми пищят отново
въздухът става на точки
от твърде много двуокис
колко ли ще струва бутилка кислород?
две стари снимки на мама?
яйцеклетка?
неоранжериен домат?
все тая, пари ще трябва да се дават и за тва
водопроводчикът се смее
аз не мога
завистта
момичето, доскоро плакало,
седи сега на отсрещаната седалка
в рейса
влюбвам се на червен светофар,
на зелено-дим да го няма,
суркам по асфалта
мисли и сърца и бъдеще на discount
реалността
е половин хапче,
неразтворимо във вода,
долнопробен interface,
гумена играчка,
обречена
да остава винаги
на повърхността
маратонки и целувки-
с език и без език-
разликата е в цената
парите движат любовта
или може би беше обратното
камерна меланхолия
оркестърът пак е болен
вдишвам дима
за последно, предполагам
поради грешка във матрицата
усещам мирисът на
врата
и подмишниците ти
на якето ти
паднало от закачалката,
на изтърваната чаша
с бяло бяло
бяло мляко
стипчивият вкус
на езика ти,
гаденето сутрин
и дрехите , които
ми стоят като чужди
на другия ден,
слънцето на верижка
и сенната хрема
на дните ми
мисли бавно...бавно казах
да не сбъркаш
красота и съвършенство
всичко има чар
всичко е поезия
ах ха ха ха
влюбен като ученик
като ученик
като ученик
не мога да се спра
да мисля
кило ябълки
като ученик
две кисели млека
като ученик бил влюбен
хляб, не...дай полвин хляб
като ученик
цветя, който кървят
мраморни котки
и червен балатум
пуснах чувствата си да пасат
и се върнаха
хищници
ако лъвът изяжда сърна,
защо ли да не изяде човек
'Господ Вегетарианец ли Е?'
на тая земя
всичко е извънземно
на тая земя
всичко
е извънземно
и ние сме извънземните,
просто
вечност по-рано.

на тая земя
човечеството не е
стъпвало на луната.